Постинг
16.10.2018 12:11 -
Психопортрет на запасняка от сдружението „Русофили за Грипен“
„Никой не пише на подполковника“
Помните ли стария виц за подполковника? «Нито мъж, нито полковник.» Познавам доста свестни хора, които се пенсионираха с това звание и нямам предвид тяхната достойна кариера. Визирам значителен брой запасни чинове, които след 2014 г. си спомниха членството в БКП, «вечната» българо-съветска дружба и евтините кюфтета във военнопочивните домове. След което се заявиха като путинисти, неорусофили и отявлени антиатлантици.
До 1990 г. във ВМФ ежегодно протичаха учения с кораби и съединения от Черноморския флот на СССР. Ходехме си на гости във Варна и в Севастопол, имахме чудесни приятели, които сами не знаеха дали са повече руснаци или украинци. Мнозина разказваха вицове за Брежнев и псуваха тъпия болшевизъм.
След 1991 г. с разумните руснаци останахме приятели. Но след 2014 г. в главите на част от българите се задействаха
„чипове”, монтирани от БКП, ДС
и от вековния келепирджилък на Бай Ганю: „Абе хубаво си беше в СССР – водка на корем, мадами, а и аз бях младо момче…”
Купени с рубли медии бълват 30 пъти повече антиамериканска и антиевропейска „информация”, отколкото преди 2014 г. Големи телевизии, анонимни сайтчета и авторчета приплакват за „автентичния“ социализъм, на който не било позволено да разгърне истинските си възможности. Реват за евтинийката, за „спокойния” живот без престъпления (несъобщавани), за почивката в претъпканите и миризливи профсъюзни станции.
Седем руски телевизии денонощно припяват „Хороша страна Болгария, а Россия лучше всех!” И
кадят тамян над гроба на страната ни,
която „тихо умира под игото на Европейския съюз”. Руският посланик или друг пратеник на Путин ката ден се явява в най-гледано време и ни припомня, че все още им дължим. Как какво?! Всичко.
Помни запаснякът и единствената екскурзия до ГДР, откъдето си донесе чудесна бормашина. Още работи. А оная Маша или Катя от Севастопол или Одеса… Ех, другарю подполковник, какви времена бяха!
Комшиите от военния жилищен блок също помагат. Бившият партиен секретар разправя, че в Москва и Ленинград средната заплата била 1 500 долара. А в Северна Корея военните пенсионери живеели като царе. Само половината гладували. На смени. Бившето ВКР събира подписи за референдум против членството в ЕС и в „агресивния” блок НАТО. Как да стоиш настрана, като ще те нарекат предател, никой няма да си пие ракията с теб и даже „Добрютро” няма да ти казват?!
Откакто почувства, по-скоро усети с кожата си, че настъпва временна и частична реставрация на социализма в България, подполковникът се записа в сдружението на запасните динозаври, където бившият командир на дивизията е председател, а последният началник на политическия отдел му е заместник. И си говорят на „другарю”. Стопля му душата мисълта, че пак ще пее с братушките „Несокрушимая и легендарная”, ще се върне 30-40 години назад към капитанската си младост и надеждите за нещо хубаво и светло. И пие за мъжкаря Путин.
Облечен като клошар, подполковникът ходи на митингите на „Атака”, подкрепя подписките на МВРО срещу „джендърите” и „соросите”, иска АЕЦ „Белене” и „Съветски поток”, в социологическите допитвания подкрепя управляващите клики, но си гласува за БСП. Така е заръчал баща му, активен борец срещу фашизъма и капитализъма (АБПФК), преди да си отиде от този свят, обиден и огорчен от Горбачов, от партията и от Луканов.
„Е, знаем, знаем, че в ГУЛаг и в лагера „Белене” е загинал доста невинен народец, ама всяка революция взима жертви. Я вижте американците що индианци са изтрепали, докато завладеят земите им? За негрите пък да не говорим.“
„Та кво викате: „Грипен” или Ф-16? „Грипен”, естествено. Президентът казА. Пък той е летял и с двата. Всъщност най-добре е да стегнем нашите си „мигове” и да караме с тях до 2500 г. Ако стане нещо, НАТО-то да ни пази. За къв дявол кандидатствахме нявга? „Мой набор от Врачеш членувал в една партийна организация с бащата на президента, та ги знам тия работи от първа ръка”…
Не признава и пред себе си др. подполковник, че е служил до пределна възраст. Че е получил пенсия до тавана заедно с всички социални придобивки, изстрадани в служба на Родината. Не е доволен. Малко му е. Друго си бе едно време.
Премълчава, че синовете учат в Британия. Че дъщерята се омъжи щастливо и гледа децата си в Испания. Или в Чикаго. Че всяка година децата му плащат почивка в Халкидики или Кушадасъ и екскурзия до Верона, Рим и Барселона.
Той си иска Червения площад
и църквата „Василий Блажени”, строена от Иван Грозни за прослава на кланетата му над българите от Волжка България.
Криво му е на подполковника. Обаждат се ту ишиасът, ту кръвното или простатата. Внуците цъкат на таблети и айфони, говорят неразбираем език, канят се да живеят в друга държава. А него никой не го бръсне. Не го е…ава, с извинение.
Някога бе герой. Участваше в Студената война. Планираше операции и чертаеше карти, на които Варшавският договор громеше агресорите от НАТО. Заедно със съветските другари пъчеше гърди срещу корабите на Шести американски флот в Черно и в Средиземно море.
А сега? Стана като във вица: „Какъв бе тоя мой късмет! И болшевишката революция през 1917-а, и сексуалната през 1968 г. все без оръжие ме сварват!”
Нощем се буди, скован от страх, че страната му отплава към технологичния, заможен и информационен Запад, а той остава на кея на социализма – едноезичен, маломерен, сбръчкан, склерозирал и ненужен…
________________________________________
*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България
Психопортрет на запасняка от сдружението „Русофили за Грипен“
Васил Данов
Капитан I ранг о. з. Васил Данов, военен журналист *Помните ли стария виц за подполковника? «Нито мъж, нито полковник.» Познавам доста свестни хора, които се пенсионираха с това звание и нямам предвид тяхната достойна кариера. Визирам значителен брой запасни чинове, които след 2014 г. си спомниха членството в БКП, «вечната» българо-съветска дружба и евтините кюфтета във военнопочивните домове. След което се заявиха като путинисти, неорусофили и отявлени антиатлантици.
До 1990 г. във ВМФ ежегодно протичаха учения с кораби и съединения от Черноморския флот на СССР. Ходехме си на гости във Варна и в Севастопол, имахме чудесни приятели, които сами не знаеха дали са повече руснаци или украинци. Мнозина разказваха вицове за Брежнев и псуваха тъпия болшевизъм.
След 1991 г. с разумните руснаци останахме приятели. Но след 2014 г. в главите на част от българите се задействаха
„чипове”, монтирани от БКП, ДС
и от вековния келепирджилък на Бай Ганю: „Абе хубаво си беше в СССР – водка на корем, мадами, а и аз бях младо момче…”
Купени с рубли медии бълват 30 пъти повече антиамериканска и антиевропейска „информация”, отколкото преди 2014 г. Големи телевизии, анонимни сайтчета и авторчета приплакват за „автентичния“ социализъм, на който не било позволено да разгърне истинските си възможности. Реват за евтинийката, за „спокойния” живот без престъпления (несъобщавани), за почивката в претъпканите и миризливи профсъюзни станции.
Седем руски телевизии денонощно припяват „Хороша страна Болгария, а Россия лучше всех!” И
кадят тамян над гроба на страната ни,
която „тихо умира под игото на Европейския съюз”. Руският посланик или друг пратеник на Путин ката ден се явява в най-гледано време и ни припомня, че все още им дължим. Как какво?! Всичко.
Помни запаснякът и единствената екскурзия до ГДР, откъдето си донесе чудесна бормашина. Още работи. А оная Маша или Катя от Севастопол или Одеса… Ех, другарю подполковник, какви времена бяха!
Комшиите от военния жилищен блок също помагат. Бившият партиен секретар разправя, че в Москва и Ленинград средната заплата била 1 500 долара. А в Северна Корея военните пенсионери живеели като царе. Само половината гладували. На смени. Бившето ВКР събира подписи за референдум против членството в ЕС и в „агресивния” блок НАТО. Как да стоиш настрана, като ще те нарекат предател, никой няма да си пие ракията с теб и даже „Добрютро” няма да ти казват?!
Откакто почувства, по-скоро усети с кожата си, че настъпва временна и частична реставрация на социализма в България, подполковникът се записа в сдружението на запасните динозаври, където бившият командир на дивизията е председател, а последният началник на политическия отдел му е заместник. И си говорят на „другарю”. Стопля му душата мисълта, че пак ще пее с братушките „Несокрушимая и легендарная”, ще се върне 30-40 години назад към капитанската си младост и надеждите за нещо хубаво и светло. И пие за мъжкаря Путин.
Облечен като клошар, подполковникът ходи на митингите на „Атака”, подкрепя подписките на МВРО срещу „джендърите” и „соросите”, иска АЕЦ „Белене” и „Съветски поток”, в социологическите допитвания подкрепя управляващите клики, но си гласува за БСП. Така е заръчал баща му, активен борец срещу фашизъма и капитализъма (АБПФК), преди да си отиде от този свят, обиден и огорчен от Горбачов, от партията и от Луканов.
„Е, знаем, знаем, че в ГУЛаг и в лагера „Белене” е загинал доста невинен народец, ама всяка революция взима жертви. Я вижте американците що индианци са изтрепали, докато завладеят земите им? За негрите пък да не говорим.“
„Та кво викате: „Грипен” или Ф-16? „Грипен”, естествено. Президентът казА. Пък той е летял и с двата. Всъщност най-добре е да стегнем нашите си „мигове” и да караме с тях до 2500 г. Ако стане нещо, НАТО-то да ни пази. За къв дявол кандидатствахме нявга? „Мой набор от Врачеш членувал в една партийна организация с бащата на президента, та ги знам тия работи от първа ръка”…
Не признава и пред себе си др. подполковник, че е служил до пределна възраст. Че е получил пенсия до тавана заедно с всички социални придобивки, изстрадани в служба на Родината. Не е доволен. Малко му е. Друго си бе едно време.
Премълчава, че синовете учат в Британия. Че дъщерята се омъжи щастливо и гледа децата си в Испания. Или в Чикаго. Че всяка година децата му плащат почивка в Халкидики или Кушадасъ и екскурзия до Верона, Рим и Барселона.
Той си иска Червения площад
и църквата „Василий Блажени”, строена от Иван Грозни за прослава на кланетата му над българите от Волжка България.
Криво му е на подполковника. Обаждат се ту ишиасът, ту кръвното или простатата. Внуците цъкат на таблети и айфони, говорят неразбираем език, канят се да живеят в друга държава. А него никой не го бръсне. Не го е…ава, с извинение.
Някога бе герой. Участваше в Студената война. Планираше операции и чертаеше карти, на които Варшавският договор громеше агресорите от НАТО. Заедно със съветските другари пъчеше гърди срещу корабите на Шести американски флот в Черно и в Средиземно море.
А сега? Стана като във вица: „Какъв бе тоя мой късмет! И болшевишката революция през 1917-а, и сексуалната през 1968 г. все без оръжие ме сварват!”
Нощем се буди, скован от страх, че страната му отплава към технологичния, заможен и информационен Запад, а той остава на кея на социализма – едноезичен, маломерен, сбръчкан, склерозирал и ненужен…
________________________________________
*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България
Тагове:
Русия е слаба, в упадък и се приближава ...
Смехдержава VS сверхдержавы. Договор о Р...
Нищо лично - просто обикновен фашизъм
Смехдержава VS сверхдержавы. Договор о Р...
Нищо лично - просто обикновен фашизъм
По документи за турското робство. Защо т...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
"Развитието" на България
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
"Развитието" на България
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.