Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2020 10:12 - 8 март: Могъщи жени в българската история: Боа, персийска принцеса и царица на хуните
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 811 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 08.03 08:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

6.8.6 Боа, персийска принцеса и царица на хуните

И тук на историческата сцена се появява една от силните жени в историята на България, владетелката Боа.

6.8.6.1 Съобщението на Йоан от Никиу

Нека първо чуем Йоан от Никиу (…696…):

„...И персите подновиха военните действия срещу Рим, и се обърнаха към хуните да им изпратят 20 000 войници да воюват с Рим.

Сега там имаше една храбра жена между външните хуни, с име царица Боа, на езика на варварите. И тази жена, която беше вдовица, беше мъдра. Тя  имаше двама млади синове и хиляди хунски войници, които ѝ бяха подчинени. Тя управляваше енергично след смъртта на съпруга си, който се казваше Балах.

И тази жена излезе и отиде при императора на християните Юстиниян, и му донесе голямо количество сребро и скъпоценни камъни. А императорът ѝ нареди да нападне двамата пълководци, които искаха да направят съюз с персите и да се сражават срещу Рим. Това са техните имена Астера и Агланос. И когато тази жена настигна двамата пълководци, които бяха в съюз с персите, тя им даде сражение и ги победи, и изби Аирландс и неговите последователи на бойното поле. А Астера тя залови жив, взе го и го изпрати окован във вериги в Константинопол. И те го окачиха на дърво и го заковаха там с гвоздеи.

6.8.6.2 Съобщението на  Малала

Това ни казва и Малала, живял през 491-578:

„...В това време към римляните се присъединила Боа, владетелката на хуните сибири, жена по силата на разум подобна на мъжете, вдовица, майка на двама малки синове, която стояла начело на 100 000 бойници. Тя управлявала областта на хуните след смъртта на мъжа си Валах.

Император Юстиниан, подарявайки ѝ много царски дрехи, различни сребърни съдове и немалко пари, я подбудил да плени други двама предводители на хуните, които Кавад, царят на персите, склонил към съюз срещу римляните. Тя, предвождайки лично войските, ги настигнала, когато те с 20 000 войска се били насочили към царя Кавад в Персия. Всичките били унищожени в бой. Пленявайки един от предводителите на име Тиранкс, тя го изпратила вързан на император Юстиниан в Константинопол, който го обесил на дясната страна на Златната врата, близо до св. Конон. Другият военачалник на хуните Глом бил убит от войниците ѝ в битката.“, Малала (1998).

6.8.6.3 Съобщението на Теофан Изповедник

По-късно живелият Теофан Изповедник (758/760-818) фактически повтаря съобщението на  Йоан Малала (ок. 491-578), ГИБИ 3 236:

„...През същата тази година (528) минала на страната на римляните със 100 000 хуни една жена варварка, вдовица от хуните савири, на име Боа-рикс (царица Боа), която управлявала земите на хуните, след като загинал нейният мъж Валах (520). Боарикс заловила двамата царе на другото хунско племе от по-вътрешните (кавказки?) области, на име Стиракс и Глонис, които минавали през страната ѝ с 20 000 души на път за Персия, привлечени от персийския цар Кавад (роден в 448, цар 488-496, 499-531, син на Пероз 459-488) като негови съюзници срещу ромеите. Тя ги изтребила и като заловили единия цар, на име Стиракс, изпратила го окован на императора в Константинопол, а Глонис убила в сражение. По такъв начин тя се съюзила и установила мир с византийския император.”

Забележете разликата в записа на едно и също име: Астера като Стиракс или Тиранкс, а също и на Глонис като Глом или Агланос. Това се дължи на различните езикови традиции за транскрибиране на непознати на авторите имена.

Според Прокопий Кесарийски (ок. 500 ок. 565) военачалник с име Глон „от персийски род“ е управител на Амида след завземането ѝ. Там е и убит с подлост: „...и така, римляните насякоха на парчета персийците и занесоха главата на Глом в Константинопол“, Захарий от Митилена (ок. 465-536…), виж. Zachariah of Mitylene (1899) кн. 7 гл. 5 стр. 160. Синът му запалва християнския манастир „Св. Симеон“ от злоба и мъка по баща си. Дали той не е отишъл да доведе хуните съюзници, намирайки при това гибелта си?

Кавад умира в 9-ти индикт, тоест през 531, след подписване на договора за предаване на Амида на Византия. Захарий Ритор ни съобщава за друго нахлуване на хуни чак до Антиохия:

„...Тогава, когато (персийците) си заминали и град Майферкат бил открит, римската войска се завърнала, дойдоха хуните, голямо количество народ, завербувани от персите. Те унищожили и пребили много селяни в земята им, запалили селища и храмове, преминали Ефрат и дошли до Антиохия. И никой не излязъл насреща им да им причини вреда освен Беса, дука на Майферкат, нападайки някои от тях, когато се връщали, които погубил и хванал около 500 коня. Този мъж забогатя...“, Пигулевская (1941) стр. 164.

Тъй като Боарикс контролира този район, то това са нейни хора.

6.8.4.4 Коя е царица Боа

От горните текстове не ни остава нищо друго, освен да направим следните заключения:

1.      Щом евталит, завладявайки Персия, се жени за персийска принцеса, която е и сестра на Квад и съпруга на този евталит на име Валах, то Валах е именно този евталит, който е завладял Персия.

2.      Щом по време на двегодишната окупация на Персия царят на евталитите Валах се жени за дъщерята на убития Пероз, а жената на Валах се казва Боа, то Боа е персийската принцеса и сестра на Квад. По тази именно причина тя е смятана от византийците за известно време и за царица на Персия едновременно с брат си Кавад.

3.      Валах и Боа, а след смъртта на Валах, Боа самостоятелно, управляват хуните савири, а не хуните евталити.

4.      Дъщерята на Валах и Боа е дадена за съпруга на Квад.

5.      Прочутият персийски владетел Хосрой I Ануширван (с бесмъртна душа, 531-579) е син на Кавад и дъщерята на Боа.

6.      Тъй като политиката на Боа се обръща рязко срещу Кавад, то от това можем да заключим, че той е имал нещо общо със смъртта на мъжа ѝ. Изглежда, сирийският историк не желае явно да ни каже, че Кавад е убиецът на своя най-голям доброжелател Валах, който го връща на престола. Това събитие очевидно жестоко е наранило персийската принцеса и царица на хуните-сибири Боа – мъжът ѝ Балах е убит от собствения и брат. Тя рязко променя политиката си, избива армиите на утигурите, тръгнали към Персия, за да ѝ служат, и става приятел на Византия.

Впрочем Хорсой е този, който се съюзява с тюрките и ликвидира господството на хуните-евталити в Бактрия и Согдиана, мечтата на дядо му, но с това ще помогне в бъдеще и за гибелта на Персия, готвена им от араби и тюрки. Менандър ни казва, че господстващите в Согдиана хуни-ефталити са победена от тюрките през 522:

„...В началото на четвъртата година от царуването на Юстин (518-527, тоест през 522) във Византион дошли пратеници на турките (владетел Истеми). Тъй като мощта на турките много се засилила, согдаите, които по-рано били подвластни на ефталитите, сега на турките, помолили своя цар да проводи пратеници при персите, за да могат согдаите да отиват там и да предлагат на мидийците за продан коприна.“, Менандър (VI. в.), Пратеничества, ГИБИ 2 239.

Хорсой се жени през 559 за дъщерята на тюркския хаган Истеми и сключва съюз с тюрките. През 560 ефталитския владетел Гатфар избива преминаващите през негова територия към Персия тюркски пратеници. Това става повод за война. Към войските на Истеми се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена. Согдиана е завладяна от тюрките, а Персия получава западните части от царството на ефталитите. Отделни групи ефталити успяват да задържат малки територии в Афганистан до идването на арабите през 7 век, а държавата в Индия, макар и отслабена, оцелява до около 600. Йоан Ефески (ок. 507-ок. 588), Пигулевская (1941) стр. 135, ни казва, че „...Както свидетелстват делата му, той (Хорсой) бил много внимателен и мъдър и усърдно в продължение на целия си живот изучавал философия. Казват, че той се погрижил да събере книги за всички религии...“

Нека си припомним кои са сибирите според Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565):

„...Сибирите са хунски племена, които живеят около Кавказките планини. Този народ е многочислен и се дели, както се полага, на много родове. Техните предводители открай време поддържали приятелство - едни с римската империя, други с персийските царе. Тези владетели изпращали обикновено на своите съюзници известно количество злато, но не всяка година, а по размера на необходимостта.“, Прокопий (1996).

Четейки стари сирийски, арменски и гръцки автори срещаме следните разновидности на името ефталити за народ, който не е тюркски и не говори тюркски: нафталити, абдели, ефтали, ептали, бели хуни, сибири, кушани, хион, кионайе, катиск, кудишайе и др. Така че юе-джи и иранци образуват кушанската държава. Ефталити служат в кушанската войска, след време вземат властта в Согдиана и Бкатрия и владеят тези страни, докато тюрките не ги изместят. Всички стари автори са единодушни, че евталитите са западни хуни и нямат нищо общо с китайските съседи хунну.

Нека си припомним също, че част от сибирите живеят в Берзития – дн. Дегестан - на западния бряг на Каспийско море. Малала ни казва, че Юстиниан също е помогнал на този процес с дарове, но както видяхме Боа е била достатъчно мотивирана за своите действия, за да донесе тя лично скъпоценности в Константинопол. Това говори, че тя имено е вербувала Юстиниан за война с Персия, а не обратното.

Интересно е, че с името на хунския владетел Балаш, Балах, Валах или Влас е свързана Валахия или Влахия. Тази земя между Карпатите и Дунава в днешна Румъния се нарича и до днес така. Това име замества Дакия, след като хуните окупират този район, както на пример Ем, Хем или Хемус се превръща в Балкан, както Одесос се превръща във Варна и мн. др. Интересно е и името Муагерис, може би Магяр, показващо родството между по-късните магяри с българите. Това схващане е живо до днес в унгарската книжнина. Ние ще видим по времето на цар Симеон осуетения от него опит на маджарите да нападнат България именно откъм устието на Дунава, преди да поемат към днешните си земи в Панония. Около град Киев има планини, които и днес се наричат Угорски.

Това е извадка от: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

 

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html


image


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image







Гласувай:
7
0



1. dobrodan - Царицата Боа, дето изобщо не е говорела тюркски език, е
15.03.2020 00:51
Бояр-къз (Боарикс) и е имала преводачи за контактите с близките държави.

След смъртта на Банджа-Татра в 520 г. балтавар на Българската област станал синът му Булгар Джилки. Той се оженил за внучката на Чалап - Бояр-къз, която също като мъжа си станала главен съветник на император Азан. Баща на Бояр-къз (Боарикс) е Кичи-Бурджан или Бояр, негов баща е Улуг-Бурджан, негов баща е Бурат, негов баща е Алат, негов баща е Урмат, а неговият баща е Арбат... Всички те били български югури (наместници) на Себер (Сибир)...
Същата година император Чалап Азан назначил Бояр-къз за наместничка на Сибир и Българската област. Красива, но ведно с това решителна, властна и коварна, Бояр-къз се отказала от преговори с Персия и се стремяла към сближаване с Византия. Повечето време тя обичала да прекарва в Ардан или Руджан-Булгар (Велики Булгар на Волга) при искрено обичащите я иделски българи-буртаси, джирци (сирийци), аряки (арменци) и сибирски българи - ищяк или ацтеки (до днес българите от Казан казват "биляр", "ищяк", а тези от Рибната слобода - "буляр", "астек" и т. н.). Секретарите й от буртасите, сирийците и арменците съставяли от нейно име послания към владетелите на Ромея, Персия, Китай и Индия, а сириецът Бурджан Халиб правел кратки годишни записи на по-важните събития...
След кончината на императора на Хуно-Българската държава Чалап през 532 г. Бояр-къз поставила на престола сина си Барис, но в 535 г. той се разболял и умрял. Тогава Бояр-къз обявила за император на Хон-Булгар Боян-Челбир, който имал прозвищата Сандугач (Славей) и Шан-Толгау (Сандилх).
Странно, нали?
цитирай
2. barin - Здравей, Колев. И аз като Добродан ...
17.03.2020 21:42
Здравей, Колев. И аз като Добродан мисля, че Боа е същата царица Боарикс, която съм я срещал на две места в списъците на владетелите преди Кубрат. Имената приличат и е възможни от превода на езиците да е променено името ѝ.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 433494
Постинги: 256
Коментари: 385
Гласове: 1389
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31