Симеон Радев (1927) Македония и българското възраждане в 19 век. Том I, II, III. София, печатница П. Глушков. Стр. 114-129.

По времето когато Неофит Рилски започваше своето апостолство, искрата на национализма се разпали в душата на един друг монах от Македония, Натанаил, чийто величав образ колкото със своята святост, толкова и с неустрашимият си патриотизъм блести в трогателната история на тая епоха с недостижим блясък.

Натанаил, светското му име Неделко Бойкикев, беше роден в село Кучевища, скопски окръг. Той се научи да срича на славянски в един манастир близо до неговото село, сетне той учи последователно в Скопие, Самоков и Прилеп. В тия три града се преподаваше на гръцки и на български. Първите дни Натанаил отказваше да учи гръцки. Чичо му Стайко, селянин патриот, чиято проста и гореща душа трептеше от традиционна омраза против фанариотите, му казал на село: „Слушай дете, ако вземеш да учиш гръцки, тоя цигански език, ще ти откъсна езика“. Това решително предупреждение звучеше още в ушите на малкия ученик. Той си обещал да му остане верен, но неговия учител, като строг педагог от онова време, го накара да изпита на гърба си наказанието и той сведе прилежно разплаканото си лице върху омразните книги. Малкото селянче направи бръз прогрес в гръцкия език. В 1835 год. той превеждаше в Самоков на простонароден български език евангелието, Теофилакт и съчиненията на други църковни отци. В Прилеп, гдето го намираме следната година, той продължаваше да превежда поучителни слова. Той ги даваше на монаха Манасий, който ги четеше на в църквата. Необикновеният успех на тия слова събуди у Натанаил по-големи амбиции. В сътрудничество със своя учител, Георги Миков Самуркашов, той преведе едно цяло религиозно съчинение, което излезе в Солун в типографията на Хаджи Теодосий под това дълго заглавие, за което нека ни бъде простено, че ще го цитираме почти изцяло:

Слꙋженїе еврейско / й все Слотвореніе нихнѡ / Со показанїе ѿ Сщениѡ и Бжееннѡ / писанїе ветхѡ и новое: / …Сепиша по молдѡвлашески ѧзыкъ, ѿ / Неофїта монаха / що беше Раввинынъ еврейски и после по Стое Крщение се чини оꙋчытель Хрстыанскїй. / Вторѡ пасе исписа на греческїй ѧзыкъ. / Трето па сега, ѿ гречески ѧзыкъ се преисноси / и се преписа во просты и краткы ѧзыкт / болгарскїй къ разꙋмѣнию простомꙋ народꙋ./ Въ тvпографїи Солꙋнской при хаЏи папа Θеѡдосїи архїмандрита Сvнатскаго. В лѣто аѿлд:/

Още като дете Натанаил чувстваше влечение към религията и говореше, че ще се посвети на църквата. Неговият баща правеше всичко, за да го отклони; той не се съгласи да го изучи докато не му даде клетва, че не ще стане монах. Но въпреки тази клетва влечението му надви. От четене на житиетата на светците, то се разпалваше все повече и повече и ставаше непреодолимо. След отчаяна борба със съвестта си, защото обожаваше своите родители и не искаше да наруши клетвата си, той реши да следва пътя „в който Бог го зовеше“. В 1837 той напусна селото си, където беше дошъл за ваканцията и каза, че отива във Велес: той отиваше обаче в Зографския манастир Атон.

Баща му побърза да го настигне, разгневен, и говореше, че ще го вземе насила, но ядът му премина пред кроткостта на неговия син. И когато последният, при раздялата, поиска да му целуне ръката, старият селянин му отговори: „Не съм достоен да ми целуваш ръката, - Сега аз трябва да целуна твоята“. Те вече не се видяха.

В Зографския манастир живееше по това време монахът Анатолий, който беше във връзка с Априлов от Одеса и с другите пионери на българското възраждане. Поразен от естествените умствени дарби и от младенческия патриотизъм на Натанаил, у него се породи идеята да му даде по-високо образование. Русия бе страната към която се отправяха вече българските надежди; и той го изпрати там. Натанаил влезе в Кишиневската семинария. Цял мир от неподозирани науки се откри тук за жадното любопитство на младия македонски монах, който не познаваше до тогава друго освен граматиката и свещените книги. Той учеше трескаво. Но на ученическата скамейка той мислеше непрестанно за своята злочеста родина, която фанариотите държат в мрак и нетърпеливо чакаше да започне да ѝ служи. Още първата година той преведе от руски на български и отпечата в Москва две книги върху религията. Между това той се впусна заедно с другаря си Захарий Княжески в усилена националистическа пропаганда в българските колонии, които руските войни на балканите бяха завлекли в Бесарабия.

От Кишинев Натанаил отиваше често в Одеса, която беше центъра на една жива дейност за българското възраждане. Там той се срещаше с Априлов и с учениците – българи, които се намираха в града. По-голямата част от тях не бяха в първа младост – някои прехвърлили четиридесетата си година (Княжески беше на 45 год.), но всички настървени за наука, пламнали от патриотизъм, заети непрекъснато с велики планове за освобождението на България.

В  автобиографията на Натанаил, която наистина е една от най-увлекателните книги, които би могъл човек да прочете във връзка с тази епоха, ние намираме някои подробности върху събранията, държани от него и от другарите му в Одеса. Тия събрания минаваха, казват, „в препирни и съвещания върху различните народни нужди и специално върху въпроса как ние, които бяхме дошли тук за да се научим и добием възпитание, бихме пренесли полза за напредъка на нашето отечество“. Натанаил държеше, че българите трябва да се сдобият със свои владици. Със своето прозрение в бъдещето – достойно за удивление у един млад човек на неговата възраст той (едва навършил двадесет години) казваше, че българския народ не ще укрепне във възродителната борба и не ще се подготви за политическата си независимост освен под ръководството на една национална църква. И тъкмо това бе, изказана ясно и за първи път, програмата, която през цели тридесет години не непрекъсната борба даваше живот на българското освободително движение.

Пропагандата, която Натанаил предприе, бързо си проби път. В 1843 година 40 ученици и студенти българи, събрани в Одеса през лятната ваканция решиха: 1) да се въздържат от всякакви политически агитации за да не възбудят подозрението на турската власт, 2) да пропагандират идеята за създаването на една автономна църква, като всеки беше готов, независимо от своите влечения, да стане свещеник или владика, в случай, че народа му се нуждае от тази жертва.

Три години по-късно, в 1846 г., Натанаил изпраща Захари Княжески в Петербург с мисията да поиска от руското правителство църковни книги и църковни украси, парична помощ за българската семинария в Цариград и дипломатическа поддръжка на Русия за създаването на национална църква. Руското правителство удовлетвори някои от тези искания. То се осведоми по този случай дали има българи достойни да встъпят във владишки сан. Натанаил стъкми един списък от 33-ма души, който представи в канцеларията на граф Блудов, както и на граф Протасов, главен пълномощник на светия Синод.

Неговата постъпка нямаше преки резултати, но това бе добрата сеитба, която щеше да поникне по-късно. Междувременно Натанаил разширяваше непрекъснато кръга на своята дейност. От Одеса, където се бе преместил в 1845 г. и от Киев, където в 1847 г. влезе в Богословската академия, той поддържаше широка кореспонденция със своите сънародници македонци. Той писа на старите си съмишленици, на църковните общини, на хора непознати, за които бе чул да хвалят тяхната ревност за народно пробуждане. Тия послания се четяха в Скопие, Велес, Прилеп, минаваха от ръка на ръка, преписвани с ревност, както някога посланията на св. Павел.

Същевременно младия патриот завърза връзки с висши руски духовници, учени, славянофили, както и с хора от управлението, които клоняха към панславизма. Той познаваше лично киевския, одеския, московския и петербургския епископи и им изложи окаяното положение на българите в Македония, изоставени на фанариотското свещенство. В Москва той водеше разговори със знаменития историк славянофил Погодин; в Петербург той конферираше с Николай Надеждин. Щом дохождаше в някой град, първата му работа беше да посети членовете на висшето духовенство и професорите от университета, които се стараеше да спечели за идеята да се създаде българска национална църква“ Той носеше винаги със себе си един екземпляр от тезата си, представена в Киевската академия, в която се обсъждаше, че главата на българската църква не е зависил в миналото нито от Св. Престол, нито от цариградския патриарх (Б. изд.: Именно за настоящата книга става въпрос). Той знаеше, че руския религиозен дух е готов да се възбужда, стига да подозре някакъв еретизъм и тъкмо за туй се старае да убеди своите събеседници, че автономията на българската църква не ще засегне канона, а че напротив, тя ще отговори на една стара, историческа традиция.

Натанаил смята, че първата му работа трябва да бъде да спечели славяните от всички страни за българската кауза. В 1852 г. той заминава от Петербург за Варшава, където влиза в обществото на полските учени. Той се спира там обаче за малко, нетърпелив да се намери в Прага, която неудържимо го привлича със своята репутация на славянски център. И наистина, той е приет с отворени обятия от представителите на славянската филология и етнография: Шафарик, Ханс, Шумавски и Палацки го изслушват със симпатия и го окуражават. Във Виена Натанаил има също интересни срещи. Той води разговори със словенския учен Милошич и сръбския етнограф Вук Караджич – две славянски знаменитости от това време. От Загреб, Нови-Сад и Карловац младият български апостол си отива твърде окуражен. Той почувства, че там бие топлото славянско сърце. В Белград обаче той изпитва първото разочарование.

А в своята автобиография той казва, че не е намерил там искреност и братско съчувствие.

От Белград Натанаил отива във Виена и Молдавия, където посещава българските колонии. Идеята му бе след като завърши обиколката си да се настани в Цариград, където започваха да се групират водителите на националното движение. Той се надяваше, че ще може да основе едно литературно списание, за което се бе сговорил с Драган Цанков, чиято блестяща кариера започваше тъкмо по туй време и с един млад българин от Македония, Константин Петкович, който току що се бе завърнал от един руски университет[1]. Но Кримската война отложи осъществяването на този проект. Цариград ставаше опасно местожителство за привържениците на славизма. Поради това, докато неговите другари забягват, единият във Виена, другият в Русия, Натанаил се прибира в Света Гора, в Зографския манастир, където, за да изразходва активната си енергия, той основава едно теологическо училище за монаси.

Националното движение обаче не остави за дълго Натанаил в тишината на манастира. На 3 май 1854 г. един пратеник революционер Павел Грамадов го намери в неговото убежище и поиска помощта му за едно общо въстание в българските земи с цел да се разклати вътрешното положение на Турция и да се направи по-леко минаването на русите през Дунава. Убеден все по-вече и повече, че всяко политическо движение, под каквато и да е форма, ще бъде гибелно за българското население без известен период на духовна подготовка от училищата и под грижите на една национална църква, Натанаил отказа да се присъедини към този проект за въстание още повече, че той виждаше Турция поддържана от една мощна европейска коалиция. Във всеки случай, желаейки да наблюдава събитията и ако бъде възможно, да извлече някоя полза за отечеството си, той напуска Света Гора и през Триест се озовава във Виена, където влезе в сношение с руското посолство.

Той дойде тъкмо навреме, тъй като Горчаков го бе търсил за да го изпрати в Черна Гора с политическа мисия при княз Данаило. Натанаил познаваше вече княза от една среща преди време в Петербург, при която той му бе предложил да го направи архиепископ на Цетине. Случаят, който му даваше възможност отново да го намери, можеше да бъде използван; във всеки случай, той бе поласкан. Но като се размисли, той отказа, страхувайки се, че може за дълго да бъде отстранен от своя народ. Няколко години по-късно руското правителство му предложи една друга почетна длъжност: то искаше да го изпрати в Йерусалим за да основе там руски манастир и училище, предназначени да станат, независимо от всичко влияние на гръцката цариградска църква, един религиозен център на славяните на Изток. Но и това предложение не можа да съблазни Натанаил; той предпочете да се установи в Македония, където получил управлението на манастирските имоти, които притежаваше там Зографския манастир, намираше начин, водейки сам живот на стоик, пълен с лишения, да подпомага българските емигранти.

Епохата след Кримската война бе особено благоприятна за българското възраждане. Под влияние на Франция и Англия, нейни съюзници, Турция започна по отношение на населението в Империята една политика, ако не на либерализъм, то поне на търпимост; от друга страна, Русия, дълбоко уязвена от общата неприязън на западна Европа, се обръщаше към Изтока като смяташе да възобнови своята славянска мисия. Облагоприятстван едновременно от доброто разположение на Портата и от съживения интерес на русите към техните братя по народност на Балканите, българския народ се зае сърдечно за работа, обединявайки силите си и напирайки все повече и повече срещу господството на фанариотите.

На Натанаил се падна голяма чест от успехите, осъществени по туй време. Виждаме го начело на всички хубави начинания. В 1856 г. той основава Българското благотворително общество в Одеса, на което се падна да играе важна роля, като съединителен орган между Русия и българските земи. Възобновявайки своите стари литературни замисли, той основа в 1857 г. едно списание в Цариград, Български книжици, пръв сериозен орган на българската мисъл и опасно оръдие за борба в теологическите битки, които ще се подновят наскоро с докторите на гръцката църква. Две години по-късно в 1859 г. намирайки се в Букурещ той използва своя авторитет за да основе Българското книжовно дружество, което, след като бе печатало в Браила няколко години подред едно периодическо списание твърде ценно в славянския свят, премести след 1879 г. своето седалище в София и се издигна преди десетина години в Академия на науките.

По-късно намираме Натанаил архиепископ в Охрид, защото той има щастието да заеме в 1874 г. престола на св. Климент. От този кратък преглед на неговата дейност се вижда, каква решителна роля играе в българското възраждане този необикновен човек, който роден селянин, от неграмотни родители в едно тъй незначително селце в Македония, че с мъка би го намерил човек на картата, този човек може да се сроди с най-тънките прелести на гръцката мисъл, стана голям писател[2] на едно наречие, което не бе още оформено в литературен език, дружеше с най-високи сановници на руската църква и управление, поддържаше продължителна кореспонденция със славянските учени във всички страни и, отклонявайки на-примамливи предложения за своето бъдеще, служи скромно, с жар на светец и с кураж на герой – защото след Берлинския конгрес той трябваше да застане един ден на чело на комитета в един бунт в Македония, неговата нещастна, унизена родина в пробуждането на която той бе предтеча отначало и ръководител отсетне.

[1] Петкович е родом от Бащино село, велешка околия. Той е авторът на един труд публикуван от руската академия на науките (1856), озаглавен: „Преглед на старините в Света Гора“.

[2][2] Трудовете на Натанаил са забележителни със силата и сочността на езика. Той умееше удивително добре да сплете елегантната сдържаност на изразите, която бе заел от гръцките образци, със своеобразието на народния говор.

Дисертация за получаване на научна степен д-р на науките на Киевската духовна академия: 

За Юстиниановите права на Охридската архиепископия или за църковната независимост на Охридско-Българското свещеноначалие, Натанаил Охридски. Издадена за първи път в печатницата при Асма алт до Джамлъ хан № 8, Цариград 1873. Препис на новобългарски език Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, 29.03.2018, София, 72 стр., ISBN 978-619-7444-07-0, цена 12 лв. 0.113 kg.

https://www.book.store.bg/p224995/za-iustinianovite-prava-na-ohridskata-arhiepiskopia-natanail-ohridski.html

https://ciela.com/za-yustinianovite-prava-na-ohridskata-arhiepiskopiya.html

https://m.helikon.bg/212547-%D0%97%D0%B0-%D0%AE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=48255#%D0%A0%C2%B7%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%8B%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%86%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%95%D0%A1%E2%80%A6%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A0%D2%91%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5%D0%A0%D1%97%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%97%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D