Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 08:44 - Лангобарди и българи
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04 11:40


10.43.1 Лангобарди и българи


Макар и в рамките на аварския хаганат взаимоотношенията на лангобардите с хаганата са главно взаимоотношения между лангобарди и българи. Това ни показват съчиненията на старите автори, на които ще се спрем в тази глава.

Писателят Велей Патеркулс (19 пХ-31) пише, че император Тиберий победил лангобардите. Това ще да е било по левия бряг на Елба. Страбон живял от 64/63 пХ до около 23/24 в своята „География“ ни казва:

„…Освен това от суевите (днешните шваби), както се казва, едни живеят в горите, а други извън горите, които граничат с гетите. Твърде голям народ е суевският, защото се простира от Рейн до Елба. Част от тях живеят отвъд реката Елба, подобно на хермандурите и лангобардите, които за да бъдат по-насигурно, са избягали на отвъдната страна.“

Тъй като лангобардите не са суеви, германски народ, то е допустимо те да са гети. По-късно ще видим, че те стават ариани, каквито са всички гетски народи, но не и германските, които впрочем стават много по-късно християни. Впрочем Йоан Зонара (ок. 1100-1150), който е живял преаз първата половина на XII век, ГИБИ 7 208, ни съобщава в своя „Лексикон“:

Гепиди: Лангобардите като че ли са потомци на гетите.“

Зигиберт (1030-1112) в своята „Хроника“, ЛИБИ 3 40, ни съобщава, че винилите били наричани на собствения си език лангобарди поради дългите си бради и че в праисторическо време са дошли от остров Скандинавия, водени от Агион и Ибор. Зигиберт (1030-1112) повтаря всъщност легендата за произхода на гетите, предадена ни от Йордан (...552...), но тъй като знаем, че гетите са стар трако-илирийски народ, то и лангобардите би следвало да са такъв. Впрочем легендата за произхода на лангобардите си остава само такава, а Агион и Ибор са легендарни имена. Всички предания свързани с връщане от север имат нещо общо с легендарните съобщения на Спиридон Габровски (1792) предадени в глава 11.

Павел Дякон (725...730-797...799), ЛИБИ 1 406, произхожда от знатен лангобардски род. Живял е приблизително от 720 до 797. По почин на беневентската херцогиня Аделперга той съставил към 720 своята „Римска история“, за основа на която му послужил разширеният „Бревиариум“ на Евтропий. Към десетте книги на този „Бревиариум“ Павел Дякон (725...730-797...799) прибавил още шест книги, които обхващат времето до Юстиниан 527-565. По-късно, след 787, в Монтекасино той написва главното си историческо съчинение „История на лангобардите“, което излага събития до 744.

В края на V-то столетие лангобардите се придвижват на територията на днешна Австрия на север от Дунава, където побеждават херулите, а след това се бият често с гепидите. Лангобардският крал Аудоин побеждава гепидския владетел Турисинд през 551 или 552. Неговият наследник Албоин побеждава гепидите в битката при Асфелд 567. След тази битка Албоин повежда народа си към Италия, която е опустошена от войната между Византия и остроготите (535-554). Около края на 569 те покоряват всички важни градове по долината на река По с изключение на Павиа, която пада през 572.

От Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565) (ПК) и Павел Дякон (725...730-797...799) (ПД) черпим сведения за отношението на аварите и българите към техните западни съседи:

ПК, ГИБИ 2 130: „…Гепидите заеха Сирмиум и почти всички дакийски градове. Когато император Юстиниан (527-565) отне тези местности от готското владичество, гепидите заробиха всички ромеи, които живееха там и постоянно налитаха напред, като опустошаваха и плячкосваха римската област. Поради това императорът не им плаща вече поддръжките, които те от незапомнени времена получаваха от ромеите.

 На лангобардите император Юстиниан подари Норик, Панонските крепости, както и много други местности и значително количество пари. Поради това лангобардите се вдигнаха от тяхното родово отечество и се поселиха на отвъдния бряг на река Дунав, недалече от местността на гепидите. И сега те плячкосваха Далмация, Илирия до Епидамнус и заробваха жителите… Други дакийски градове в областта на Сингидон (Белград) императорът даде на херулите, които сега живеят там, плячкосвайки Илирия и Тракия.

 ... Ако (гепидите и лангобардите) и да били сключили примирие, не са могли да разрешат споровете помежду си и отново почнали да се готвят за война. Гепидите, като се страхували от римската държава, предполагали, че ромеите ще се съюзят с лангобардите, намислили да привлекат към обща борба някои от хуните. И те отправили пратеници при вождовете на кутригурите, които живеят отсам Меотидското езеро, и ги помолили да водят докрай заедно с тях война против лангобардите. Хуните веднага им изпратили 20 000 души, които били предвождани от Хиниалон, извънредно вещ във военните дела, и от други.“

 Тези кутригури са българи от Велика България. 20 000-на конница за онова време е била страшна бойна сила.

 ПД, ЛИБИ 1 141: „…И там (в Саксония) лангобардите за пръв път си избрали крал на име Агилмунд. ...

 След това те потърсили по-плодородна земя, за да се заселят, и преминали в провинция Тракия. Те се установили в градовете на Панония като в своя наследствена земя (526). Там се сблъскали с аварите и след като водели с тях многобройни ожесточени сражения, завладели Панония. Тогава лангобардите сключили договор за приятелство с аварите и, както се разказва, пребивавали там 22 години…

 И тъй, след като преминали реката, за която споменахме, и пристигнали на отвъдния бряг, лангобардите прекарали там известно време (20 години). Между това, когато те не подозирали никаква опасност и се били поотпуснали от дългата почивка, безгрижието, което винаги поражда злополука, им причинило твърде голяма гибел. И тъй една нощ, когато всички си почивали, небрежно отпуснати, внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнеели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря.“

Това може да е станало около 548. Интересно, аварите воюват с лангобардите на север от Дунава, а българите на юг от Дунава. Това показва, че в Аварският хаганат българите имат самостоятелни области в Панония на юг от Дунава.

Живелият по-късно Зигиберт (1030-1112)ни съобщава за това събитие така:

 „...По-късно, след смъртта на Агион и Ибор, над тях пръв царувал двадесет и три години Агелмунд. Той бил убит от българите заедно с мнозина свои хора.“, ЛИБИ 3 41.

 Докато Прокопий ясно ни казва, че Византия е движеща сила за придвижването на лангобардите от Елба до Италия и не споменава дума за българите, Павел Дякон (725...730-797...799) изкарва придвижването като самоинициатива, но ясно показва ролята на българите в Панония ту като приятели, ту като врагове. Виждаме, че българи се противопоставят на лангобардите да завземат земята на юг от Дунава и в края на краищата, както ще видим след малко, ги принуждават да напуснат тази земя.

 ПД, ЛИБИ 1 411: „…След това поражение лангобардите все пак се съвзели и си поставили за крал Ламисион, за когото по-горе споменахме. Тъй като бил буен поради младежката си възраст и доста склонен към военни подвизи, той силно желаел да отмъсти за убийството на отхранилия го Агилмунд и насочил оръжието си срещу българите. В първото завързало се наскоро сражение лангобардите обърнали гръб на неприятелите и се оттеглили в лагера си.“

 Тогава техният владетел Ламисион положил големи усилия, за да ги мобилизира, и в крайна сметка „…те изтръгнали победата от победителите и си отмъстили както за погубването на краля си, така и за собствените си беди. Тогава те взели голяма плячка от изоставеното снаряжение на неприятеля и оттогава станали по-смели в трудни военни предприятия.“

 Това може да е станало преди 560.

Забележете, лангобардите неканени се заселват в земята на аварите, а българите са защитниците на тази земя. Тук Павел Дякон (725...730-797...799) не прави разлика между българи и авари. Политиката на умния Юстиниан (1.IV.527-13/14.XI.565) е лангобардите да нападат от северозапад авари и българи с цел да ангажират ресурси на западния фронт и Византия да спечели в края на краищата войната за Константинопол, което и става.

Менандър (VI. в.) в своите „Пратеничества“ ни разказва как лангобардският владетел Албоин иска от аварите помощ срещу гепидите:

 ГИБИ 2 243: „…Албоин, владетелят на лангобардите (от около 561), чиято вражда срещу Конимунд (крал на гепидите) не била престанала, но смятал, че трябва да покори по всякакъв начин държавата на гепидите, изпратил с тази цел пратеници при (аварския хаган) Баяна, за да му предложи военен съюз. Пратениците, след като дошли, замолили го коленопреклонно да не ги пренебрегва, след като са претърпели непоправими злини от гепидите, още повече, че и ромеите, които са най-големите врагове на аварите, са в съюз с гепидите. Те твърдели, че предприемат войната не толкова срещу гепидите, колкото за да се сражават с Юстин (II 565-578). Този император бил най-голям враг на аварския народ и след като отхвърлил отдавна съществуващите договори на своя вуйчо Юстиниан (I 527-565), лишил ги от обичайните дарове. Те прибавили още, че ако се съюзят с лангобардите, ще станат непобедими, и че след като победят гепидите, ще завладеят тяхното богатство, така и тяхната страна и че завинаги ще благоденстват, като Скития, а също и Тракия ще бъдат за тях леснодостъпни. Тогава просто без никакъв труд, като изхождат от съседните страни, ще нахлуват в държавата на ромеите и ще достигат чак до самия Византион. Пратениците на лангобардите казвали също, че дори ще бъде полезно за аварите да приемат войната с ромеите. Защото иначе тези щели да ги изпреварят и да унищожат по всякакъв начин силата на аварите, гдето и да се намерят те.

Баян, когато приел пратениците на лангобардите, решил да прояви към тях пренебрежение, понеже искал да извлече по-голяма изгода от съюза с тях, и изтъквал като предлог това, че ту не можел, ту можел, но не желаел. Накратко казано, той, след като поднесъл на молещите се всякакъв вид хитрости, решил най-сетне да се съгласи, обаче само при условие да получи веднага десета част от всички четирикраки, които лангобардите притежавали. Той искал също, ако победят, да има половината от плячката и цялата земя на гепидите. Това и станало. И потеглили да воюват с гепидите.

 А Конимунд (кралят на гепидите), щом узнал за това, казват, се уплашил и изпратил отново пратеници при император Юстин II, като го молел да му помогне в тази опасност, също както по-рано. Той обещал да даде Сирмиум и земята отсам река Драва, без да се срамува, че веднъж се бил заклел за същото, но не устоял на клетвата си. Затова и император Юстин, който добре знаел и заключавал от по-рано станалите събития, че у Кунимунд няма нито капка вярност, не мислел, че трябва да отхвърли съюза, обаче чрез отлагане отклонявал молбата на варварина. Той казвал, че римските войски били разпръснати, но като ги събере колкото може по-бързо, щял веднага да ги изпрати. И тъй, за Кунимунд чух такива неща, които са невероятни за мене, защото е много безсрамно този, който е нарушил договора, да моли отново за същото.

 Казват, че тогава и лангобардците изпратили пратеници при Юстин II. След като обвинявали извънредно много гепидите заради неблагодарността им към ромеите, те не сполучили нищо, макар да се стремели да спечелят съюз с ромеите, все пак и другите да не се ползват от помощта на ромеите.“

 ПД: „…Когато Албоин се готвеше да потегли за Италия, той проводи до своите стари приятели саксонците за помощ, за да могат в по-голямо число да завладеят Италия. По негово желание при него дойдоха повече от 20 000 саксонски мъже с жени и деца, за да идат с него в Италия.

 Щом кралете на франките Хлотар и Сигиберт чули това, поселили шваби и други народи в изпразнените от саксите области…

 Сега Албоин остави собствената си земя, т.е. Панония, на своите приятели хуните, обаче при условие, че ако някога лангобардите биха били принудени да се завърнат у дома си, да могат да заемат старата си земя. Лангобардите, прочее, напуснаха Панония и тръгнаха с жени, деца и имот към Италия да я завладеят (568

Това съобщение ни казва как немският език прониква рано в Италия – чрез саксонци и лангобарди. Вижда се също, че изселването е било в интерес и на българи, наречени тука хуни, и на лангобарди.

 ПД, ЛИБИ 1 412: „…По това време (569) градът Тицинум (гр. Павия), ако и да понасял обсада повече от 3 години, храбро се държал, а войската на лангобардите се била разположила близо до града – откъм западната му страна. Между това Албоин (560-572) със събрана войска завзел всичко чак до Тусция (Етрурия) с изключение на Рим, Равена и някои крепости, разположени на морския бряг. Тогава ромеите не проявили храброст, за да му дадат отпор, тъй като и чумата, която се появила при Нарзес (пълководец на Юстиниан I), била погубила грамаден брой хора в Лигурия и Венеция, пък и след годината, за която споменахме, че била плодородна, настъпил твърде голям глад, който опустошавал цяла Италия.

 Известно е, че тогава Албоин довел със себе си в Италия (561) множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и днес селищата, в които те живеят, наричаме „Гепиди“, „Българи“, „Сармати“, „Панонци“, „Свеви“, „Норици“ и с други такива имена.“

 Тук виждаме, че след „победата“ на лангобардите над българите следва военен съюз с българите и приятелство. Част от панонците заедно с българи е била отведена в Италия. Според Павел Дякон (725...730-797...799) лангобардите са тръгнали през 568 за Италия, след като са били 42 години в Панония, тоест те са дошли в Панония през 526. Очевидно разбирателството между лангобарди, от една страна, и авари и българи, от друга, и присъединяването им към политиката на опустошаване на римските земи принуждава приемника на Юстиниан, Юстин II да прекрати плащаните вноски.

 ПД, ЛИБИ 1 413: „…Между това през следващия месец януари (601/602) се явявала сутрин и вечер през целия месец звезда-комета. … През същите тия дни баварци, на брой до 2 000 души, нападнали славяните, но всички били избити, тъй като хаганът се явил внезапно. Тогава за пръв път били доведени в Италия диви коне и бизони и това било нещо чудно за населението на Италия.“

Това е много любопитно сведение. Първо, доведените славяни са под защитата на хагана и второ, конният народ на аварите придвижва със себе си стада от диви коне и бизони, които са били източник на храна, където и да са те. Нападението на баварците е било откъм Италия, това значи, че и баварци са се изселили с лангобардите в Северна Италия.

ПД, ЛИБИ 1 413: „…През тези дни (към 601-602) била пленена от войската на патриция Галицин дъщерята на (ломбардския) крал Агилулф (591-616) заедно със своя мъж, на име Гудескалк, от град Парма, и двамата били доведени в град Равена.

 По същото време крал Агилулф изпратил на хагана, царя на аварите, майстори, за да построят кораби. С тия кораби същият хаган превзел един остров в Тракия.“

 Ето откъде идват корабните строители. Правят силно впечатление организаторските способности на аварите. Когато им падне в ръцете механик, те научават от него как се строят обсадни машини, когато им трябват корабостроители, те се обръщат към тия, които знаят и могат да строят кораби. Грабежите на Източната римска империя носят достатъчно доходи, за да заплатят на майсторите

ПД, ЛИБИ 1 414: „…По това време (наскоро след 591) пратениците на Агилулф до хагана се върнали и обявили, че са сключили вечен мир с аварите. А пратеникът на хагана, който дошъл с тях, продължил за Галия и известил на франкските крале да сключат мир с лангобардите, както били сключили с аварите. Междувременно лангобардите заедно с авари и славяни нахлули в пределите на Истрия и опустошили всичко с огън и грабеж (601-602). … През тези дни (602-603) обаче имало разногласие между лангобарди и ромеи поради пленяването на дъщерята на краля. Поради тази причина крал Агилулф, като излязъл от Медиоланум (дн. Милано) през юли, обсадил град Кремона (603) с помощта на славяни, които аварският цар - хаганът - му бил изпратил на помощ, превзел го на 21 август и го разрушил до основи.“

 Тук сякаш аварите нареждат на франките да се помирят с лангобардите, след като демонстрират на какво е способен техният нов съюз. По-горе вече споменахме за неуспешен опит на франките да получат пари от Константинопол, за да воюват с аварите.

 ПД, ЛИБИ 1 415: „610…По това време, след смъртта на баварския вожд Тасило (I, 560-610 херцог на Бавария), славяните победили в Агунтум (град в Норикум, дн. Лин на Драва) неговия син Гарибалд и опустошили баварските земи. Баварците обаче се съвзели, изтръгнали плячката от неприятелите, а самите тях изгонили от своите земи.“

 ПД, ЛИБИ 1 415: „…И крал Агилулф, като сключил мир с императора за една година и после за следващата година, подновил отново мирния договор с франките. Въпреки това през тази година, като избили войниците, славяните опустошили Истрия по плачевен начин. … Когато този Айо управлявал дукатството (на лангобардите) Беневент (самостоятелно от 571) вече в продължение на една година и пет месеца (661-662), дошли славяни с множество кораби и се разположили недалеч от град Сепонтум (на три километра от дн. Манфредония). Те направили около лагера си скрити ями и когато Айо в отсъствие на Радуалд и Гримуалд ги нападнал и искал да ги победи, конят му паднал в една от тези ями и връхлетелите върху него славяни го убили заедно с неколцина други. Когато това било известено на Радуалд, той бързо дошъл и говорил с тези славяни на собствения им език. Като приспал с това тяхната бдителност, той изведнъж ги нападнал и им нанесъл голямо поражение. Той отмъстил за смъртта на Айо и принудил да избягат от тези земи неприятелите, които били останали.“

 Както по-горе вече споменахме, лангобардите са или гети, или са много близки до тях, след като стават ариани като гетите, а техни пълководци говорят славянски език. Славяните както в стари, така и в нови времена винаги са правили опити да населят Южните Алпи. Нека си спомним как Истрия, дн. Триест, даже и в края на Втората световна война се оспорва от южните славяни на Тито, от италианците и от австрийците.

 Както вече научихме, след смъртта на Баяна българите воюват за аварския престол. Първият опит на Алцек, петият син на Кубрат, е неуспешен и хората на Алцек са принудени да емигрират първо в Бавария, а след това в Италия. Последвалият опит на Кубер да извоюва независимост от аварите успява.

  

Виж стр. 302 от:Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
image
image








 



Тагове:   българи,   лангобарди,


Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 93913
Постинги: 146
Коментари: 183
Гласове: 355
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930