За периода до ноември 1989 г. историографията традиционно се е създавала в държавната Академия на науките (БАН) и държавните университети.

               Но положението и в момента не е много обнадеждаващо. В съвременна България от 2018 г. статутът на голямото мнозинство (99%?) професионални историци е казионен: те са заплащани от държавата, за да преподават в училища и университети, както и да създават (квази?, псевдо?) исторически произведения. Преподавателите – учители, доценти, професори – и академии и агенции са фактически административни чиновници и техните произведения, външно наподобяващи легитимна историческа продукция, са по горните причини със съмнителна стойност. Това особено личи и се налага при писането на учебници за средното образование.

               БАН е на държавна издръжка и е препълнена – особено в хуманитарните дисциплини – с кадри, останали отпреди Прехода. Един от академиците – сега получаващи заплати, изравнени с тези на депутатите – е член на БКП от 1958 г., от 1973 г. завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП, секретар на ЦК от 1976 до 1988 г., инициатор на Насилието срещу турците и носител на орден „Георги Димитров“.

               Друг академик, който е бил заместник председател на БАН (1996-2007) и заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН (1973-1978), професор по история в СУ, от 1972 г. е лейтенант и инспектор четвърта степен във Второ главно и в Шесто главно управление на Държавна сигурност.

               Трети академик, професор и доктор на историческите науки, директор на Института по история на БАН (1993-2013), е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, вербуван през 1981 г.

               Деканът на историческия факултет от 2007 до 2015 г. (заместник-декан от 2003 до 2007 г.) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1982 г., е бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1983 г., а от 1987 г. старши разузнавач в отдел 14 ПГУ ДС. Той се занимава с писане на учебници и учебни помагала.

               Изобилието на агенти и доносници на Държавна сигурност, както и на щатни чиновници в МВР или МО, сътрудници на ДС и РУМНО в хуманитарните дисциплини, особено в историческите науки, археология, политология и социология, не проличава от вече разкритите имена от Комисията по досиетата, понеже тя разследва и разкрива имената само на тези, които са били на ръководни длъжности. Преподавател, учител, доцент или професор, който не е бил ректор или декан, както и научен сътрудник от БАН, който не е заемал ръководно място: директор или заместник-директор на институт и т.н., по съществуващия закон не подлежи на разследване и разкриване. Нито на починалите. Свързани по един или друг начин с ДС или РУМНО историци и други хуманитаристи по всяка вероятност са хиляди.

               Университетите са държавни или субсидирани и разрешени от българската държава. Държавата съвсем не е анонимна, нито играе ролята на обществен арбитър, понеже тя се олицетворява от политическата партия, която властва в момента.

               С незначителни отклонения главните партии, които са се изредили в управлението на страната през последните 28 години след номиналното падане на комунизма, са все още свързани с комунистическото минало, ако не и негова функция. Комунизмът е жив и здрав, бодър, весел и щастлив, приемничката на БКП, сега наричаща се БСП, води летоброенето си от 1891 г. Наскоро тя бе събрана на своя 49-и конгрес и се опита да присвои Бузлуджа – за свои партийни цели като светиня на българския социализъм.          
                БКП е управлявала България 45 години през миналия век и 13 години от изминалите 28 след ноември 1982 г. В проведените след 1989 г. избори 15 години тя е имала свой президент и е била първа или втора политическа сила с изключение на изборите през 2001 г., когато е била трета. Позициите ѝ във властта са разклатени, но все още мощни. Доминацията ѝ в стопанството и финансите е неоспорима, а в съдебната система и в областта на културата и образованието – почти непокътната. При това положение:

КОЙТО ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО, ТОЙ ВЛАДЕЕ И БЪДЕЩЕТО.

КОЙТО ВЛАДЕЕ НАСТОЩЕТО, ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО!

Баналните съждения са банални, понеже в повечето случаи са верни.

Това е извадка от: Никола Г. Алтънков, История на БКП 1919-1989, ISBN 974-954-411-254-7, Издателство „Факел“, 2018

Книгата: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

е написана независимо от всякакви държавни институции, както български, така и чужди. Изследването е извършено със средства на автора и публикацията е реализирана със средства на автора.

 

Точно затова тези преметачи и ментаци,поставили се в услуга на чужди интереси продължават да пълнят душите на хората с лъжи и заблуди за нашето минало!