Току що излезе: Д-р Никола Василиади, живот-дело-завет, 1822-1882. Александър П. Мартинов. Второ издание. Първо издание: 1942, Печатница „Крайничанецъ“, А. Д. Скопие, ул. „6“, № 5. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2021. ISBN 978-619-7444-52-0, стр. 182. Цена  15  лв. 

https://www.book.store.bg/p319588/d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882-g-aleksandyr-p-martinov.html

https://www.ciela.com/d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=59421#%D0%A0%D2%91-%D0%A1%D0%82-%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%95%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B6%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%86%D0%A0%D1%95%D0%A1%E2%80%9A-%D0%A0%D2%91%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%95-%D0%A0%C2%B7%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A1%E2%80%9A-1822-1882

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%94-%D1%80-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82-1822-1882-125006.htm

Предговор

          Тая книжка бе замислена с оглед да бъде готова около 25 януари, когато се навършваха точно 60 години от смъртта на д-р Н. Василиади, но се явиха пречки, които не позволиха нито да излезе навреме, нито да бъде изпълнена по съдържание, както бе първоначално замислена. Ще изложа някои от по-важните затруднения. Може би читателят великодушно ще отмине част от недостатъците на книгата.

       Преди всичко, предвиждах да използвам много повече архивен материал, отколкото в действителност можах да прегледам. Д-р Н. Василиади е роден и живял в чужбина и най-много там трябва да се търсят изворите за живота и дейността му. При сегашните международни отношения обаче се оказа невъзможно нито да се отиде, където трябва, нито да се влезе в преписка с чуждестранни обществени учреждения и частни лица. И тия, които бяха любезни да ми отговорят на запитванията, за които им дължа признателност, явно е, направили са това от учтивост, без да имат възможност да съберат и проверят исканите сведения.

       Неразривна част от животоописанието на Василиади е историята на механико-техническото училище „Д-р Н. Василиади“ в Габрово, защото училището завършва делото на благодетеля и е най-красивото му творение. Но, за съжаление, тая история трябваше да набележа само в общи черти, понеже двама низки люде, чиито имена тука не искам да спомена, не ми позволиха да я проуча, като ме принудиха да напусна преждевременно въпросното училище, преди да успея да прегледам напълно архива му.

          И условията, при които писах книгата, не бяха много добри. Няколко пъти трябваше да прекъсвам работа поради служебни премествания или да влизам в редовете на родната войска. По-голямата част от книгата е написана при казармена обстановка: яхнал войнишкото легло; под невъобразимия шум на палави деца, на които бяхме заели част от училището; под звуците на своеобразна музика, на която инструментите бяха един скърцащ акордеон, няколко войнишки канчета, налъми, лъжици и пр.; под смях и провикванията на хороиграчи, картоиграчи и т.н. (Българският войник умее да побеждава, но знае и да се весели, когато е свободен!). При тези условия не може да се мисли за използване на обилна литература, която и без това е оскъдна в провинцията.

       Неколцина просветени люде се стараеха по всякакъв начин да ме улеснят в работата, за което им дължа дълбока признателност. Искрено благодаря на добрия ми приятел капитан Цветан Мирчев, командир на въздушно предупредителна област, който ми даваше възможност да работя, докато бях при него на военна служба. Също така благодаря и на А. Лаптев, чиновник в техническото училище „Д-р Н. Василиади“, който ме снабдяваше с архивни материали във връзка с историята на училището; на Асен Михов и на Ал. Стойков, бивши учители в същото училище, които ми изпратиха спомените си, и на З. Здравева и на Л. Албанска, които ми помагаха при водене на коректурите. Благодаря на всички други неспоменати тука, които по един или друг начин са ме улеснили при работата.

 

Скопие, 20. май, 1942 г.
А. П. М.

Съдържание

 

1. Личност

2. Произход

3. Образование

4. Член на комитета на „старите“

5. Настоятел (куратор) на завещани имоти

6. Д-р Н. Василиади – благодетел

7. Завещание

8. Трагична кончина

9. Училището

Издателят благодари най-сърдечно на г-н Димитър Василев от Варна за предоставеното антикварно издание на тази книга!

Тази книга е продължение на преиздадените 

Из стопанското минало на Габрово, монографични изследвания, Д-р Петър Цончев. Първо издание: 1929, Печатница „Художник“, София; Второ издание, препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-48-3, стр. 706, Цена 50 лв.

https://www.book.store.bg/p306857/iz-stopanskoto-minalo-na-gabrovo-monografichni-izsledvania-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-stopanskoto-minalo-na-gabrovo.html

Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

документиращи забележителната стопанска и културна история на родния ми град Габрово, довела до създаване на гимназиалното и професионално-техническото образование в България.

"Дългата верига образи на български народо-просветителни дарители се простира между два гранитни стълба, върху единия от които е стъпила внушителната фигура на габровеца Васил Евстатиев Априлов, а на другия се възправя, не по-ниско стоящ, образът на габровеца д-р Никола Василиади. Това са два гиганта, които държат краищата на лавровия венец над българските възродителни просвето-дарители, защото колкото единият достойно започна епохата, толкова другият достойно я завърши, като с характера на дарителския си жест подчерта, че българският народ е възроден. Време е името на д-р Н. Василиади да излезе от забравата, в която е изпаднало, време е като основател на българското професионално образование неговият паметник да се издигне наравно с тоя на основателя на нашето светско образование – В. Евстатиев Априлов.",

Александър Малинов, Скопие 1942 г.

.