Плутарх през първи век разказва легендата записана от Херодот, за подвига на войника Фидипид. Според нея през 490 пр. н. е. гръцкият стратег Милтиад заповядва на известния с бързото си бягане Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите, начело с Дарий, са отстъпили. Фидипид стига до Атина смъртно уморен с думите: „Радвайте се, победихме!“ и умира от умора. Това е различен разказ от онзи на Херодот, но независимо от това, подвигът на Фидипид се използва до днес за патриотично възпитание на гърците, а поради „възбуденото през ренесанса преклонение“ в западна Европа пред гръцкия епос, живее чрез днешните „Маратонски надбягвания“.
     
      Малцина българи обаче знаят, че Габрово си има подобен безимен герой извършил подвиг през зимата на 1877 година. Генерал Дерожински търси помощ от габровци да предложи на генерал Гурко, Дерожински да започне демонстративни военни действия на Шипченския проход с цел да ангажира вниманието на турците в Балкана, а в това време Гурко да влезе през Шейново в Казанлъшката долина и да започне военни действия. В резултат на успешната мисия на нашият герой битката за Шипченския проход е окончателно решена с превземане на Шейновския турски гарнизон, а с това и изходът на войната.

Ангел и неговата мисия, 1877

      Същия ден началникът на отряда повиква директора на гимназията Райчо Каролев, който се яви с приятеля си Иван и го представи като местен предприемач. Генерал Дерожински умееше да преценява хората. Поговори малко с Иван и веднага разбра, че пред себе си имаше един човек с ум като бръснач. Иван му сподели, че очаква в идните месеци да се появи голям недостиг на колониални стоки и че има намерение да организира керван за транспорт на такива от Дунава до Габрово. Генерал Дерожински веднага извика артелчика на отряда да го запознае с Иван. От този ден Иван имаше непрекъснат контакт с артелчици по продоволствието на руската войска.

След това генералът замълча малко, погледна двамата изпитателно и каза:

-        Господа! Имам пълно доверие във Вас! Генерал Гурко с кавалерията си е вече южно от Балкана, при село Мъглиж. Вие и вашите хора познават собствените си планини. Трябва ми способен планинец и хитър човек, който да се промъкне през Балкана, без да попадне в ръцете на турците, да занесе писмо до Генерал Гурко и да ми върне отговор.

Планът на Николай Николаевич  по предложение на Дерожински и Гурко беше генерал Дерожински да започне демонстративни военни действия на Шипченския проход с цел да ангажира вниманието на турците в Балкана, а в това време Гурко да влезе през Шейново в Казанлъшката долина и да започне военни действия. Този план трябваше да се извести на Гурко и то тъй, че Дерожински да е сигурен в това. Иван пристъпи напред и каза:

-        Имам такъв човек. Той е като лисица. Ще издуши кокошките, преди което и да е турско куче да я е усетило.

Райчо преведе, генералът се засмя сърдечно и му подаде писмо от главнокомандващия руските войски Николай Николаевич до началника на настъпващия откъм Стара Загора руски отряд. Веднага отидоха при Ангел Чючерина и той духна яко дим към планинските пътеки, които бяха известни само на местните овчари.

Иван беше много силен физически. Той беше единственият от приятелите си, който беше в състояние да залюлее младо гъвкаво дърво и да се прехвърли на друго или да стои изправен на препускащ раван кон без седло.  В торбата си имаше едно платнище, топено в стопен восък, бинтове, половинка ракия и няколко чифта партенки и кърпи за подпъхване, два самуна хляб, кило сланина и няколко глави лук. Вода в Балкана – колкото искаш. Ангел хем вървеше, хем тичаше. Пулсът му беше повишен. Когато от преумора болките в дроба го пронизваха, просто се снишаваше, подпъхваше си сухи партенки в пазвата и гърба, завиваше се с платнището, дремваше за час и пак продължаваше. Разбуди стадо диви прасета… те бяха страшни в дивия си бяг, косата ти да настръхне… На два пъти огромен елен прескачаше пред него пътеката. Мислеше само за избитите познати, за изнасилените и заклани момичета, две от които той лично познаваше. В главата му бучеше от време на време: „Гадове, сега ще ви платя с лихвите!“, но веднага прогонваше тези мисли и се съсредоточаваше: „… да, този дънер, сега наляво, да… ето ги каракачанските кошари, …чешмата на бай Димитър…, дишай, внимавай къде стъпваш, изкълчиш ли си крака, свършено е с мисията…“. Спомни си за ония бегачи между Маратон и Атина, за които им разказваше учителят по история, които искали да предупредят елините, че персите си отиват… „стой, сега спи, яж, хайде пак …“. Мина през Соколския манастир, дигна се до Бузлуджа[1]. Оттам през нощта виждаше огньовете в Казанлъшката долина и можеше да си направи сметката кои на кои са. Слезе към Шипка, но я заобиколи и 12 часа след като беше тръгнал от Габрово беше в лагера на генерал Гурко. Иван и Райчо чакаха в Габрово с нетърпение. Измина точно ден и Ангел се върна. Веднага занесоха отговора на генерала. Генералът прегърна Ангел, извика касиера, бръкна във военната каса и му подаде една златна рубла. Ангел се поклони почтително и не я взе. Миг след това се свлече на земята мъртво уморен. Дойде полевият лекар, премери пулса му и каза: „Ничего, он только смертно устал. Богатырь болгарский!“. Ангел беше отслабнал с 10 килограма. Спа три денонощия непробудно, събуждайки се да пие вода и да яде. На третия ден напусна лагера на руснаците и се появи при Иван. Завари го да говори съсредоточено с Гатю Минчев Хаберя.

-        Бай Иване, искам да се запиша доброволец и да воювам срещу тези изверги, докато ги изпъдим!

-        Много хора могат да воюват, моето момче, много, но те трябва да се хранят и обличат. Ти имаш един талант, който другите нямат, ти си най-пъргавият живак, когото познавам, кот, който никога не пада на гърба си… Сега е война, ще възникне страхотен недостиг от стоки. Аз току-що се сдружих с бай Гатю, той да продължи производството на гайтан. Той ще върши под мой контрол всички технически дейности.

-        Че то кой купува гайтан сега? Гайтанът е за украса, а на никого не му е до украса сега.

-        Точно така. В момента не само че никой не купува, ами и никой не произвежда нито в Карлово, нито в Калофер. Но войната ще свърши. Ние ако произвеждаме и го складираме, след войната ще се харчи като топъл хляб и ние ще сме единствените.

-        Ей за това Ангел се възхищаваше на Иван, щото той мислеше винаги с години напред, и то когато на никого не му идваше наум за такива работи.

-        А за тебе имам друга работа, Ангеле, далеч по-важна. Откривам колониален магазин. Ще търгуваме с ограничен брой стоки: кафе, захар, чай, ориз, свещи, газ и някои други. Ти ще пътуваш с няколко човека и коли до Дунава и обратно. Ще проучваш преди туй пътищата и ще защитаваш кервана от разбойници. Повишавам ти двойно платата. Оръжието е от мене.

Ангел не се много замисли и още на следващия ден отиде при руснаците да ги пита по кои пътища да кара за Дунава и обратно…

            Търговията вървеше много добре, всички, българи, руснаци, бежанци, всеки имаше нужда от колониални стоки и Ангел едва сварваше да доставя търсеното. А често се случваше артелчикът на руския отряд да му даде поръчка и той караше керван само за русите.

            А туй, че чарковете, даракът и вълчето работеха… всички се смееха на Иван, че произвежда за този, дето духа. Иван внимателно им обясняваше, че в тези тежки времена това е и поминък за работниците му, така той ги храни… иначе кой ще им даде нещо, те ни садят, ни женат… Само тъст му, бай Добри, се подсмихваше под мустак и се радваше на какъв умен и предвидлив човек бе дал дъщеря си.

Това беше извадка от книгата: Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр.
https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html


 Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

[1] 1441 метра над морското равнище