Преходът към зелена енергия ако не стане от всички стрни едновременно е глупост!

Интервю с икономиста Ханс-Вернер Зин проведено от Людмила Котлярова

Бившият ръководител на института Ifo, проф. д-р Ханс-Вернер Зин, е смятан за кръстник и Enfant terrible на германската икономика. Тезите му са провокативни и отрезвяващи. Разговаряхме с него за инфлацията, паричната политика и призивите на федералното правителство да се откаже от нея.

Проф. д-р Син, министърът на икономиката Хабек наскоро заяви, че моделът на зависимост от "евтиния" руски газ се е провалил. Дали либералният икономически подход на Федералната република е виновен за това? В края на краищата либералният пазар на газ е избрал най-евтиния продукт.

Не, руският газ спечели доминиращата си позиция благодарение на прехода към зелена енергия, т.е. по политически причини. Тъй като вятърната и слънчевата енергия са много непостоянни и неконтролируеми, конвенционалните електроцентрали са необходими, за да запълнят празнините по време на честите и продължителни тъмни затишия до пълния размер на нуждите на Германия от електроенергия. В края на краищата политиците искаха да затворят въглищните и атомните електроцентрали, така че производителите останаха със скъп газ. Катастрофалната зависимост от руския газ е съпътстваща щета от небрежно организирания енергиен преход.

Сега министър Хабек иска да освободи Германия от "евтиния" руски газ и затова защитава таксата за газ. Искат ли да се борят с инфлацията с още по-високи цени на газа тук?

Германците трябва да понесат високите цени на горивата, защото добрият Господ не им помага. Когато газът е недостатъчен, цените трябва да се повишат, за да се ограничи потреблението. В противен случай газът трябва да се разпределя по предписание на държавата, но това създава хаос в икономиката, защото държавата дори не може да знае кой може да се справи без него и кой не.

 

Защо държавата не може да провери поотделно, както направи с Uniper, коя компания наистина се нуждае от помощ? Победителите в кризата RWE и Shell не се нуждаят от парите от таксата върху газа.

Всеки доставчик може сам да реши дали да се възползва от възможността за повишаване на цените. Те не са длъжни да го правят. Но повечето от тях трябва да прехвърлят нарастващите покупни цени върху потребителите, за да не фалират.

Но според Федералната агенция за мрежите германците вече потребяват с 14% по-малко газ.

А ако Путин поиска, те ще трябва да използват още по-малко газ.

Лошо решение ли е все пак таксата върху газа с оглед на инфлацията? Според Института за макроикономическа политика (IMK) това ще доведе до повишаване на общата инфлация в Германия до над десет процента.

Въпреки това съществува заплаха от двуцифрена инфлация на потребителските цени. От миналата година насам инфлационният натиск вече е огромен за всички цени на търговските производители, не само за енергията. Държавата не трябва да се бори с това с помощта на ценови таван. От ЕЦБ по-скоро зависи да се бори с инфлацията. Борбата с конкретните увеличения на цените на газа е погрешна, тъй като по-високите цени карат потребителите да купуват по-малко, а компаниите да внасят повече газ от други източници.

Колумнистът ни Морис Хьофген и други икономисти обаче настояват, че Германия е в шок от цените на енергията и по-високите лихвени проценти тук не са на място. По-скоро има примери с билета за 9 евро и отстъпката за бензина, които показват, че по-големите държавни разходи намаляват инфлацията. Защо все още сте против него?

Инфлацията вече се разрастваше през миналата година, а повишаването на цените на енергията е само част от нея. Ограничаването на цената на газта е безсмислено, тъй като тогава държавата е принудена да разпределя газта. Рационирането на стоките е отличителен белег на комунистическата централизирана икономика. Това просто не работи. Това, което работи, е лихвената политика на централната банка. Повишаването на лихвените проценти в еврозоната би ограничило изтичането на капитали към Америка, което се наблюдава от миналата година насам. Еврото незабавно ще поскъпне и всички цени на стоките, внасяни извън еврозоната, включително на енергията, ще спаднат.

Въпреки това ЕЦБ повиши основния лихвен процент за първи път от единадесет години насам до 0,5%. Не е ли достатъчно?

ЕЦБ много неохотно последва силния обрат на американците по отношение на лихвените проценти, който беше обявен още миналата година. Това предизвика изтичане на капитали и обезцени еврото с около 20% спрямо долара. Вносът от световния пазар поскъпна с почти 20%. Този ефект може да бъде обърнат чрез рестриктивна парична политика.

Сдруженията на предприемачите от Берлин и Бранденбург (UVB) вече виждат в таксата върху газа екзистенциална заплаха. Ако към това се прибавя и по-скъпите заеми: Дали тогава германската икономика няма да бъде обречена на гибел?

Не, защото, първо, съществуващите заеми не са засегнати от увеличението на лихвените проценти и, второ, компаниите ще се възползват и от факта, че поскъпването на еврото прави вносните първични продукти по-евтини. Между другото, по-високите лихвени проценти по новите кредити ще забавят търсенето на кредити като цяло. Държавата вече няма да разпределя толкова много дългови пари между населението, фирмите ще купуват по-малко капиталови стоки, а хората ще се въздържат от покупки на вноски на дълготрайни потребителски стоки. Това е единственият начин да се овладее инфлацията. Днес световната икономика страда от предизвикани от короната недостиг на предлагане и наводнение от дългове, което стимулира търсенето извън всякакви граници. Войната задълбочи недостига на доставки. Компаниите не могат да произвеждат толкова, колкото клиентите искат да купуват. Огромното свръхтърсене води до инфлация. В тази ситуация е логично да се намали търсенето, за да се ограничи инфлацията.

И все пак именно повишаването на цените на енергията изглежда е основният двигател на инфлацията. Защо федералното правителство ги пуска на свобода, след като едва ли може да предложи допълнителни облекчения на хората в тази страна? Защо да не се борим с този двигател на инфлацията?

В условията на пазарна икономика ценовата политика по принцип не е от компетенцията на правителството, а на централната банка. Само в комунистическата централно управлявана икономика държавата диктува цените. Това е вярно и когато външен диктатор има властта да затваря газовия кран. Пазарът все пак може да се справи с произтичащото от това фиаско десет пъти по-добре със свободни цени, отколкото правителство, което разчита на контрол на цените и мерки за нормиране.

В Обединеното кралство инициативата "Don"t Pay UK" призовава хората да не плащат скъпите сметки за енергия. Техният девиз е: "Това, което не мога да платя, няма да платя". В Германия също се надига недоволство. Имате ли някакво разбиране за това?

Като икономист човек има разбиране за много неща. По-добре е обаче да не натоварвате портфейла си, като купувате по-малко. Няма друг начин, защото не е останал толкова много газ.

Тези хора наистина се чувстват обременени от високите цени на енергията. Държавата иска да ги облекчи. Защо сте против облекченията?

Не съм против облекченията чрез субсидии, но те не трябва да са свързани с потреблението на енергия. Управляващият ефект от повишаването на цените трябва да се запази. Между другото, субсидиите не трябва да се финансират с дълг, тъй като това от своя страна води до инфлация. Следователно държавата трябва специално да отнеме парите от други хора. Тя трябва открито да заяви кои данъкоплатци, пенсионери или получатели на други социални помощи иска да натовари. Заради стагфлацията днес определено не можете да създавате ресурси от нищото.

Казвате, че политиците трябва да решат как да се извършва преразпределението. Но политиците често нямат достатъчно опит за това. Какво би било вашето предложение? Откъде държавата трябва да вземе пари за справедлива политика на облекчение?

Това е ценностна преценка, която науката не може да направи. Демократичният процес е отговорен за това.

Дали обаче Германия се нуждае от данък върху свръхпечалбата за победителите в кризата сред енергийните компании?

Данъкът върху свръхпечалбата не принадлежи на пазарната икономика, тъй като е инструмент ad hoc, който разрушава систематиката на данъчната система и доверието в закона. Ако се намесвате твърде много, компаниите ще напуснат и ще се стигне до загуба на благосъстояние сред широките маси, тъй като ще липсват добре платени работни места. Този сляп акционизъм, за който се обявяват привържениците на данъка върху свръхпечалбата, не е в полза на пазарната икономика.

А загрижените потребители са алармисти? За разлика от британското правителство, германското правителство не смята, че е възможно организирано спиране на тока през зимата. Съоръженията за съхранение на газ също са запълнени на 75 %, както е планирано. Всичко е на ниво - с изключение на цените?

Съвсем не, положението е много лошо. Прекъсването на електрозахранването ще доведе до хаос. Винаги е по-добре да оставим ценовия механизъм да действа и цените на енергията да се повишават, така че всички да потребяват по-малко. Всеки може да се замисли за намиране на начини да се лиши от скъпа енергия. И ако иска, държавата може да компенсира това със системата за трансфер на данъци.

Но отказът не е дългосрочна стратегия?

Във всеки случай кризата показва колко скъпо и трудоемко е отказването. Германия вече се е ангажирала да намали дела на изкопаемите енергии до нула до 2045 г. Това е опасна утопия, за която може само да се чудим, че има толкова голяма обществена подкрепа. Хората очевидно дори не знаят какво са решили техните политици. И вероятно самите политици дори не го знаят.

По-скоро ли съжалявате за отказа от ядрената енергетика тук или за отказа от въглищата и петрола?

Единствено отказът от въглища има смисъл. Ако спрем добива на лигнитни въглища, въглеродът ще остане на територията на Германия и няма да се изхвърля във въздуха. Разликата при петрола е, че за разлика от лигнитните въглища той е достъпен на световните пазари. Ако се откажем от петрола, ще го освободим за други страни, които с удоволствие ще го купуват на падащи цени и ще го изгарят вместо нас, на първо място за Китай. За да предотвратим това, ще трябва да купуваме петрола, да го съхраняваме и запечатваме на европейска територия, но това е абсурдно предложение. Поради освобождаването на количествата изменението на климата продължава също толкова бързо, колкото и без нашето отказване. Политиката ни на отказване вреди на сърцето на германската индустрия, а именно автомобилната, засилва конкурентите ни и намалява жизнения стандарт на европейското население, без да помага нито за миг на околната среда. Германското промишлено производство намалява още от 2018 г., и то не само след пандемията от корона. Това се дължи на сърдечните заболявания, предизвикани от регулациите на ЕС за CO2 в автомобилния сектор от 2018 г. насам.

На този етап какви биха били конструктивните Ви предложения за по-добра енергийна политика от страна на германското правителство?

Безсмислено е да продължаваме с политиката на отказ от горива, търгувани на световния пазар, ако другите страни не я последват. Клубът по въпросите на климата би бил една от възможностите, но Китай и Индия се противопоставят на него. Трябва да преминем към ядрената енергетика. Излизането от ядрената енергетика беше погрешно и сега Германия е шофьор-призрак на магистралата: единствената страна на света, която все още се отказва от ядрената енергия. Всички останали страни, като Швеция и Белгия, отново се сбогуваха с постепенното си извеждане от употреба. Твърдим, че притежаваме цялата мъдрост и че всички останали трябва да ни следват. Но никой не ни последва. Това трябва да ви накара да се замислите.

Желанието да продължим да затваряме атомни електроцентрали в условията на газова криза е дълбоко идеологическо и необмислено. Французите, ръководени от президента Еманюел Макрон, току-що решиха да построят девет нови атомни електроцентрали, а в момента се проучват нови видове. Тогава Франция ще бъде на разположение на Германия като доставчик на ядрена енергия в още по-голяма степен, отколкото досега, и с удоволствие ще ни доставя скъп водород, произвеждан от нея, класифициран като "зелен" от Европейската комисия.

Млади изследователи наскоро представиха приоритетите на Германия в областта на сигурността в статия за Berliner Zeitung. Те призовават за създаване на специален държавен фонд за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници, подобно на този за германските въоръжени сили. Прави ли са?

За Бундесвера няма специален фонд, а специален дълг. Наричането на този дълг специален фонд е просто семантичен трик. В днешно време всеки дълг е инфлационен. Времето на безплатното хранене изтече. Намираме се в стагфлация. Мнозина все още не са разбрали това.

Благодаря ви за интервюто!