Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2023 21:28 - Винко Прибойевич (1532) За произхода и славата на славяните
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1718 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.11.2023 11:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Току що излезе от печат: Винко Прибойевич (1532) За произхода и славата на славяните, Превод от хърватски: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 106 стр. ISBN 978-619-7444-76-6. Цена 15 лв. (Pribojević, Fra Vinko (1532) O podrijetlu i slavi Slavena. Venko Pribojvić, O Podrijetilu i slavi slavena, Povijest htvatskih političkih ideja, Golden marketing, Zagreb, Narodne novine, Zagreb, Prevod 1997.)

https://www.ciela.com/za-proizhoda-i-slavata-na-slavjanite-rech-na-otec-vinko-pribojevich.html

https://www.book.store.bg/p627811058/za-proizhoda-i-slavata-na-slavianite-vinko-pribojevich.html

https://m.helikon.bg/242696-%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5---%D1%80%D0%B5%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87.html

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%A0%D0%B5%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87-134595.htm image

Извадка

 

„Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний[1]) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик[2]) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний[3]) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик[4]), по-късно били наречени картагенци., Pribojević (1532).

            „След този потоп, както четем в Битие X.[5], Яфет, най-малкият син на Ной, сред другите си синове има и син Тирас. Той (според Йосиф Флавий, който представя най-старата еврейска история) нарича своите потомци тирани, а гърците променят името им на "траки". Защото от Тирас (както доказва св. Йероним[6]) идват траките, които (както казва Страбон[7]) говорят мизийски език. Поради тази причина тракийският и илирийският език са били едни и същи за римляните, които (ако вярваме на Апиан от Александрия[8]) са смятали мизийците за илирийци[9]. А гетите, които по-късно (както смятат Исидор, Иван Балбо[10] и св. Антонин[11]) са наречени готи, използват същия общ език като даките и мизите (както твърди Страбон[12]).  

От това ясно може да се заключи, че мази, илири, даки и гети са потомци на Тирас и че всички тези народи са произлезли от траките. А именно траките, един от най-храбрите европейски народи, са разделени (споменато от Плиний[13]) на 50 военни окръга.

 По техните граници (както твърди Солин[14]) се простира от север долният Дунав, от изток Черно и Мраморно море, от юг Егейско море, а на запад низините на Тракия, обширни и могъщи земи, разделени между големи и жестоко войнствени народи (както твърдят Исидор[15] и Орозий[16]), се намира Македония. Всъщност гърците (както казва Страбон) са вярвали, че гетите са траки, които живеят на единия и на другия бряг на долния Дунав, така че и едните, и другите са били мизи и траки. Оттам, у Страбон[17], изречението на Менандър[18]:

„…Всички траки и особено ние гетите. Гордея се, че принадлежа към този народ!“

 Тирас, от друга страна, седмият син на Яфет, е (както се вижда от това, което вече казах) е родоначалник на тракийската раса и от него е произлязла цялата раса, която сега носи името славени. ,  Pribojević (1532).

А какво можем да кажем за това, което Тукидид[19] твърди, че огромните области между Византия и Пула, включително голяма част от Тракия и Мизия и цяла Илирия, се наричат ​​Македония? Той ясно казва:

„Аз вярвам, че Тракия, Мизия и Илирия не трябва да се отделят от Македония, защото не се съмнявам, че траки, мизи и илири са свързани с македонците чрез връзката на едно и също семейство.“

А именно гърците, както и латините, наричали едни от синовете на Тирас траки, едни мизи, едни гети, едни даки, едни македонци, едни фригийци, едни вандали или винделици, а някои гетули заедно с амазонките[20]. Очевидно е, че безброй народи са обхванати от тези имена[21].

 

….


[1] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) кн. 6., гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri XXXVII, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

[2] Сабелик (1560) Енеида I., кн. 7. Marcus Antoni Coccii Sabellici, Opera Omnia, liber I, Basileae 1560, Sabellicus, Enneadis I, стр. 1145.

[3] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115)  кн. ІІІ., гл. 18. C. Plini Secundi, ed. cit. 19 (23), стр. 284

[4] Сабелик (1560) Енеида Енеида I., кн. 9. Marcus Antonius Sabellicus, Enneades, I. lib. IX, ed. cit. vol. I, стр. 190.

[5] Генезий, Йосиф (X.), Стара еврейска история, том. 1., гл. 11. Flavii Josephi, Opera in Niese, vol. I. Antiquitatum Iudaicarum, lib. I-IV., lib. C. VI, Berolini 1887, стр. 30.

[6] Йероним (1766) в разказа Битие. S. Eusebii Hieronymi Stridonensis Presbiteri, Liber hebraicarum questtionum in genesim, виж J. P. Migne, Patrologiae latinae T. XXIII – S. Eusebius Hieronymus, Parissi 1883. Tomus III, стр. 100.

[7] Страбон (ок. 30 пр. Хр. – 30) книга 7. Че гетите говорят на същия език като траките, казва (Strabo, VII, 3-303, 305), а в VII, 303 приравнява мизите с гетите.

[8] Апиан (90… – 160…) Илирийска война. Appiani Alexandrini, Romanorum historiarum de rebus illyricis, VI. Parisiis 1887

[9] Исидор (ок. 560 ди 636)  Етимологии, кн. IX. Isidori Etymologiae (Etymologiarum sive originum libri XX(?);) е печатана за първи път през 1472 в Augsburg от Gьnther Zainer.

[10] Иван Балбо, Общ речник на Гетите.

[11] Антонин, II, част от Хрониката, раздел XI, гл. 7. Резюме на втория том от историческата част на Дон Антонин (domini Antonini Archiepiscopi Florentini), архиепископ на Флоренция. Където се казва: "По същия начин и царят на гетите, великият син на Гадерик, след унищожаването на остров Сантия, вече държал на пето място княжеството на готите, по-рано наричани гети, заедно със земите на Скития , влязъл със своя народ." - Той цитира дял XI, глава VII, лист 67.

[12] Страбон  (ок. 30 пр. Хр. – 30) к. 7. Strabonis, Geographica, VII-

[13] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) том. IV, гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri IV, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

[14] Солин (III.) кап. 15. C. Julii Solini, Collectanea rerum memorabilium, c. 15., Berolini, 1864-

[15] Исидор (ок. 560 ди 636)  Етимологии, кн. XIV. Isidori Etymologiae, libri XIV.

[16] Орозий (ок. 385 – ок. 418) кн. 1. V. Pauli Orosii, Historiarum adversum pagano,s libri V.. Lipsiae 1889-

[17] Страбон, кн. 7. Strabonis, Geographica, VII.

[18] Менандър (*342/341 пр. Хр. - † 291/290 пр. Хр.)

[19] Тукидид, том. 1. Thukydides (…454 – 399…396 пр. Хр.)

 

[20] Гетули, амазонки.

[21] Някога различни имена на славяните: траки, мизани, гети, дучани, македонци, илири, роксолани, моски, фрижани, вандали.

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D







Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 1023273
Постинги: 334
Коментари: 504
Гласове: 2632
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031