Гърция от началото още на своето освобождение и досега не се е занимавала с друго нищо, освен с мечтания за някаква си византийска империя, която да заключава в себе повече от половината на Балканския полуостров, заедно с нейната стара столнина и заедно с крайбрежията на Черно и Адриатическо море. Тя е гледала, и днес даже гледа на Албания, на Македония и на Тракия като на свои бъдещи провинции и не смята, че тези провинции са населени със съвсем чужди за нея славянски племена, които никога няма да признаят над себе си нейната традиционна ненавистна власт и никога няма да се подчинят на нейната православно-идиотическа култура. Разбира се, че с такава една държава не само българите, но и всички почти южни славяни не ще могат да имат нещо общо; така че – гръцкия народ, даже и след смъртта на Турция, ще си остане в изолирано положение и ще бъде заключен в днешните граници на своята безплодна и неспособна за по-нататъшно развитие земя. С други думи – Гърция никога няма да влезе като член в южно-славянския съюз, и гръцкия народ рано или късно ще се преобърне на спекулативен пролетариат.

Румъния: Освен Гърция, друга противоположност, или по-право да кажем, друга спънка за южнославянското единство представлява Румъния. Политическото съществуване на тая от всяка една страна обиколена със славяни държава е било плод на руските стремления на изток и следствие на западната политика, която под предводителството на Франция почти всякога се е стремяла да тури преграда на опасния за нея исторически панславизъм. Разбира се, че от времето на френската хегемония на изток, т.е. от онова време, когато румънските патриоти се увериха, че в техните жили тече чиста латинска кръв, славянският елемент в Румъния захвана да се преследва, числото на румъните в Турция се възкачи до баснословна цифра и Румъния отстрани от кормилото на своето управление ония искрени и честни синове, които разбираха положението на своето отечество и които не виждаха друга изходна точка за неговото бъдеще, освен съюза със славянските племена на Балканския полуостров. И така, след 1868 г., т.е. след падането на Британското министерство и до сега, Румъния ни е дала доста причини да мислим, че тя никога няма да изтегли своята отдавна вече ръждясала сабя за идеята на дунавската конфедерация и че и занапред ще основава всичкото свое съществуване и всичкото свое бъдеще на капъаните на европейската дипломация, т.е. че и занапред тя ще играе на комар. Следователно, и Румъния не представлява някакви особени надежди, че ще свърже някога своята съдба със съдбата на южните славяни.

Сърбия: И така, на сцената на Балканския полуостров остават само две свободни държави, на които жизнените интереси са тясно свързани с интересите на нашия народ и които имат особено право за участие в решението на Източния въпрос. Тези две държави са Сърбия и Черна гора. Първата от тези две държави, която в продължение на всичкото свое ново политическо съществуване се е ползвала с особена симпатия от страна на всички славяни, а особено от страна на ближния до нея български народ, е била почти единствена за него надежда да вземе инициативата за освобождаването на своето племе и да даде с това повод и на нашия от всяка страна притиснат народ да въстане против своите безчовечни угнетители. Князуването на Милош и на Михаил е ознаменувано с такива надежди! Но и тая ближна и симпатична за нас млада сила до вчера е играла съвсем недостойна роля в отношенията си към своите еднокръвни братя, и до вчера е подражавала в стремленията си ту на Румъния, ту на Гърция. За пример на това е достатъчно да припомним въстанието на Лука Вукалович, бомбардирането на Белград, българската легия на 1868 г. и действията на оная шарлатанска Милош Милоевичева компания, която с разравянето на костите на невъзвратно умрелите народни глупости и с разпространението на своите ръждиви и глупави идеи чрез средствата на образованието, възбуди такава реакция в духовете на нашето младо поколение, че из много места на нашето отечество започнаха да се чуват дуалистически гласове, че длъжността на българските патриоти е да очертаят по-напред етнографските граници на своя народ, пък тогава вече да мислят за някакво си сближение и споразумение със Сърбия; в противен случай, за целостта на своето народно тяло, България ще бъде принудена да прегърне дуализма и още цели 500 години да лежи под игото на варварството. Всичко това, разбира се, е било горчив плод не само на множество шарлатанстващи и безумстващи Милош Милоевичеви компании, но и на един дълъг ред тъпи и ретроградни правителства и министерства, над гроба на които и ние имаме днес пълно право да се смеем заедно с целия сръбски народ.

            Черна Гора: И така, от всичко това що казахме дотук, ясно се вече види, че освен Черна Гора, която макар и да се е уловила в последно време за полите на европейската дипломация, все пак всичкото нейно минало ни дава особено право да мислим, че тя и занапред ще бъде първа поборница за свобода на Балканския полуостров – ни в една от гореказаните малки държавици идиотическия консерватизъм на правителството не е още отстъпил място на идеята за братския и свободния южно-славянски съюз, или ако и да е направил това до някъде, то изключителният и егоистичният патриотизъм е прелял тая идея в гърнето на някакви си исторически завоевателни права.

Това беше извадка от: Съчинения, Христо Ботйов. Нова и пълна редакция от Иванка Хр.  Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров, София 1907 Държавна печатница. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-38-4, стр. 320.

https://www.book.store.bg/p298027/hristo-botjov-sychinenia.html

https://ciela.com/sachineniya-hristo-botyov.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=56786

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D